Познахте ли тази емблематична пловдивска улица?
Улица " Патриарх Евтимий " е емблематична пловдивска улица. Тя пресича Главната при бившето кино " Балкан ". Модерната за времето си постройка на киното е благосъстоятелност на над 20 наследници, само че в паметта на пловдивчани тя се свързва на първо място с личността на Павлето - богат човек, осъден от природата с растеж на джудже.
За Павлето на първо време си спомня пловдивчанинът Тодор Тодоров:
Бизнесът на Павлето беше най-много рентиерството. Тогавашната пиаца за леки коли беше против " Гражданския клуб ", а леките коли бяха подредени до ул. " Отец Паисий ". Това е до началото на 30-те години. Павлето беше сходен с няколко заможни семейства в Пловдив. Вила в Марково е имал неговият роднина Атанас Хаджитодоров или както го назоваха Атанас Бухала, който пък е чичо на моя татко. Той осиновява една от сестрите - те са били пет сестри и двама братя и коренът им е от Марково.
Павлето е ходел там при родственици. Това са Точкови, Богданови, Хаджитодорови и доколкото си припомням наследниците са към шестнайсет души. Барзовите също са имали някакъв дял, само че киното е построено извънредно от напъните на Павел Богданов. Аз не си припомням различен да е имал офис над основния вход на кино " Балкан " през тези мои детски години с изключение на Павлето.
Той е имал концесия за прилагане на киното за към 15- 20 години, след което го оставя на своите родственици.
Колкото до улица " Патриарх Евтимий " при първата постройка вдясно, преди това имаше магазин за фотоматериали - там където е била пиацата това е така нареченото Вакъвско здание. Отдолу беше Пепо Гарти, който продаваше механизирани детски играчки.
По комунистическо време вътре вкарваха младежите, които имаха дълги коси, подстригваха ги и по-късно ги снимаха. Дори си припомням един забавен епизод, когато бяха хванали починалия художник Кольо Витковски. Милиционерите, които вършеха цялата тази работа бяха докарани от други градове, с цел да не би познанството или другарството да не окажат някакво въздействие. Та, когато хванаха Кольо, а той тогава работеше в театъра - разтичаха се артисти и другари и най-сетне дойде партийният секретар Стефан Христов, който беше татко на художника Христо Стефанов и по този начин освободиха Витковски.
Там дълги години работи един извънреден фотограф на име Рафи. Малко по-надолу беше дирекцията на бюро " Реклама ", основана през 60-те години, когато започнаха да се убеждават, че рекламата е част от комерсиалния живот на едно общество и първият шеф беше Живко Белев. Малко по-нататък се намираше едно бижутерско ателие, а след него беше заведението " Императори ", както и приемната на в. " Глас ". В моите детски мемоари тези два офиса бяха една обущарска компания на Аргир Ангелов. " Червения рак " беше в една продълговата постройка, компактно прилепена до жилището на настоящия притежател, който се споделя Еди Телкиян.
Това беше на днешното празно място, което сега е паркинг. А на негово място през 50-те години беше ресторант-градина. Колкото до хотел " България ", той е издигнат при започване на 30-те години от доктор Койчо Коев. Но от аптеката до хотела имеше бирария " Каменица ", която пък беше благосъстоятелност на бай Христо Пецов. В тази бирария при започване на 40-те години пееше сръбкинята Мица.
Наричаха я Мица- алкохолик. После следваше кръчмата на Народняка - един извънреден готвач, а заведението му беше едно от най-колоритните. Това, което в действителност привличаше клиентелата беше хубавото му бяло вино и в случай че си поръчаш единствено бутилка, казваш " един кон ", а в случай че е със сода, казваш " кон и талига ".
Хотел " България " се построява от проектант Коев, както и постройката на тъй наречените Акушеро-гинекологичното поделение на ул. " Ив. Вазов ", което в действителност е негова благосъстоятелност. Това е било някъде към трийсетте години. А аптеката на " Патриарх Евтимий " е на Томасян. До нея беше къщата, в която живееше бай Пано - Димитър Панов, огромният български артист. Долу, на ъгъла се намираше обущарницата на един от най-хубавите производители на дамски ботуши бай Гичо. Неговата щерка беше известната цигуларка в пловдивската опера Арнаудова.
Там, където се намира задната част на " Нармаг " имаше една бръснарница, която до войната се споделяше " Лондон " и беше благосъстоятелност на един арменец Ервант Манукян - това е тъкмо против къщата на Веско Сариев, пловдивският стихотворец. След като стартира войната табелата се обърна и от " Лондон " стана " Шофьорска среща ", тъй като там се събираха водачите, а тъкмо насреща беше билковият магазин на госпожа Надежда Карамитрева, който беше благосъстоятелност на доктор Градинаров.
Повечето от тези парцели, които са били от лявата страна на улицата са благосъстоятелност на Андон Станев, на Куцоолу и както споделих към този момент на доктор Градинаров. В детските си години си припомням, че първите автобуси на които съм се качвал бяха немски - " Хеншел " и " Мерцедес Бенц ". Хеншелите бяха благосъстоятелност на някакъв русенлия, който спечелил търг за обслужване на тези линии. Минаваха през Главната, като изкачването на Джумаята беше от особена компликация. По-късно внесоха " Шкода " и " Рено " - викаха им " гълъбарници ", тъй като бяха открити и обградени с мрежи, споделя още пловдивчанинът за Пловдивската социална телевзия в своите мемоари за ул. " Патриарх Евтимий "
За Павлето на първо време си спомня пловдивчанинът Тодор Тодоров:
Бизнесът на Павлето беше най-много рентиерството. Тогавашната пиаца за леки коли беше против " Гражданския клуб ", а леките коли бяха подредени до ул. " Отец Паисий ". Това е до началото на 30-те години. Павлето беше сходен с няколко заможни семейства в Пловдив. Вила в Марково е имал неговият роднина Атанас Хаджитодоров или както го назоваха Атанас Бухала, който пък е чичо на моя татко. Той осиновява една от сестрите - те са били пет сестри и двама братя и коренът им е от Марково.
Павлето е ходел там при родственици. Това са Точкови, Богданови, Хаджитодорови и доколкото си припомням наследниците са към шестнайсет души. Барзовите също са имали някакъв дял, само че киното е построено извънредно от напъните на Павел Богданов. Аз не си припомням различен да е имал офис над основния вход на кино " Балкан " през тези мои детски години с изключение на Павлето.
Той е имал концесия за прилагане на киното за към 15- 20 години, след което го оставя на своите родственици.
Колкото до улица " Патриарх Евтимий " при първата постройка вдясно, преди това имаше магазин за фотоматериали - там където е била пиацата това е така нареченото Вакъвско здание. Отдолу беше Пепо Гарти, който продаваше механизирани детски играчки.
По комунистическо време вътре вкарваха младежите, които имаха дълги коси, подстригваха ги и по-късно ги снимаха. Дори си припомням един забавен епизод, когато бяха хванали починалия художник Кольо Витковски. Милиционерите, които вършеха цялата тази работа бяха докарани от други градове, с цел да не би познанството или другарството да не окажат някакво въздействие. Та, когато хванаха Кольо, а той тогава работеше в театъра - разтичаха се артисти и другари и най-сетне дойде партийният секретар Стефан Христов, който беше татко на художника Христо Стефанов и по този начин освободиха Витковски.
Там дълги години работи един извънреден фотограф на име Рафи. Малко по-надолу беше дирекцията на бюро " Реклама ", основана през 60-те години, когато започнаха да се убеждават, че рекламата е част от комерсиалния живот на едно общество и първият шеф беше Живко Белев. Малко по-нататък се намираше едно бижутерско ателие, а след него беше заведението " Императори ", както и приемната на в. " Глас ". В моите детски мемоари тези два офиса бяха една обущарска компания на Аргир Ангелов. " Червения рак " беше в една продълговата постройка, компактно прилепена до жилището на настоящия притежател, който се споделя Еди Телкиян.
Това беше на днешното празно място, което сега е паркинг. А на негово място през 50-те години беше ресторант-градина. Колкото до хотел " България ", той е издигнат при започване на 30-те години от доктор Койчо Коев. Но от аптеката до хотела имеше бирария " Каменица ", която пък беше благосъстоятелност на бай Христо Пецов. В тази бирария при започване на 40-те години пееше сръбкинята Мица.
Наричаха я Мица- алкохолик. После следваше кръчмата на Народняка - един извънреден готвач, а заведението му беше едно от най-колоритните. Това, което в действителност привличаше клиентелата беше хубавото му бяло вино и в случай че си поръчаш единствено бутилка, казваш " един кон ", а в случай че е със сода, казваш " кон и талига ".
Хотел " България " се построява от проектант Коев, както и постройката на тъй наречените Акушеро-гинекологичното поделение на ул. " Ив. Вазов ", което в действителност е негова благосъстоятелност. Това е било някъде към трийсетте години. А аптеката на " Патриарх Евтимий " е на Томасян. До нея беше къщата, в която живееше бай Пано - Димитър Панов, огромният български артист. Долу, на ъгъла се намираше обущарницата на един от най-хубавите производители на дамски ботуши бай Гичо. Неговата щерка беше известната цигуларка в пловдивската опера Арнаудова.
Там, където се намира задната част на " Нармаг " имаше една бръснарница, която до войната се споделяше " Лондон " и беше благосъстоятелност на един арменец Ервант Манукян - това е тъкмо против къщата на Веско Сариев, пловдивският стихотворец. След като стартира войната табелата се обърна и от " Лондон " стана " Шофьорска среща ", тъй като там се събираха водачите, а тъкмо насреща беше билковият магазин на госпожа Надежда Карамитрева, който беше благосъстоятелност на доктор Градинаров.
Повечето от тези парцели, които са били от лявата страна на улицата са благосъстоятелност на Андон Станев, на Куцоолу и както споделих към този момент на доктор Градинаров. В детските си години си припомням, че първите автобуси на които съм се качвал бяха немски - " Хеншел " и " Мерцедес Бенц ". Хеншелите бяха благосъстоятелност на някакъв русенлия, който спечелил търг за обслужване на тези линии. Минаваха през Главната, като изкачването на Джумаята беше от особена компликация. По-късно внесоха " Шкода " и " Рено " - викаха им " гълъбарници ", тъй като бяха открити и обградени с мрежи, споделя още пловдивчанинът за Пловдивската социална телевзия в своите мемоари за ул. " Патриарх Евтимий "
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ